Пътешествие до Царството на кристалите в Родопите
Рударството е един от най- античните занаяти, жив и до през днешния ден. България е измежду страните, в които рудодобива има дълбоки корени, като сведения за първите рудари датират още от времето на траките – 5-6 век преди новата епоха. Малцина се замислят за пътя и всички процеси, които би трябвало да бъдет преминати преди парчето руда да се трансформира в метал. Но любопитните могат да проследят огромна част от процеса, в случай че посетят Мадан. Градът не е измежду известните туристически дестинации, само че в действителност предлага забавни завършения за хората, които търсят по- друго прекарване. А и не трябва да пропущаме обстоятелството, че се намира в един от най- живописните региони на Родопите.
Прочетете още
В родопското градче, което е център на рудодобива, от няколко години действа богат музей, а остарял рудник е трансфорат в туристическа атракция.
Входът на мина " Сполука " се намира в самия център на града и посетителите наложително поставят каска, с цел да влязат в подземния свят.
Тунелът в мината е дълъг 140 метра, прокарани са още две разсечки, едната - 10, другата - 11 метра. Прокаран е релсов път и всичкото съоръжение е настоящо, може да се пуснат копресори, елементи, револвери.
С влакче посетителите могат да стигнат до дъното на мината. Благодарение на екскурзовод те могат да научат какъв е животът на миньорите и по какъв начин се е добивала рудата преди век.
На входа туристите се доставят с защитни каски и миньорски лампи. Тук е положен релсов път, оборудван със стрелки и обходи за маневриране. По него се движи акумулаторен локомотив. Качени в камионетки, гостите се придвижват в тунела, с цел да опознаят тънкостите на миньорската специалност. Те следят забой, разнородни руднични уреди, отвесна шахта с рудничен двор и вентилационен комин. Цялото съоръжение е настоящо – и в този момент може да се пуснат компресорите, елементите, револверите. Видовете подпорно подсилване и крепежи, експонирани тук, се употребяват и в настоящите мини. В рудника-музей „ Сполука “ гостите срещат манекени на миньори, с които се показват другите подземни действия.
" Сега работят три рудника и към 900 индивида, а в разцвета на " Горубсо " през осемдесетте години, са работили над 14 000 души от цяла България, привлечени най-много от по-високото възнаграждение и по-ранното пенсиониране. Но огромна част от дейносттите към този момент са автоматизирани и в тях не взе участие човешка ръка. Сега миннодобивното дружество добива към 300-350 хиляди тона руда. След като се преработи, се получават към 25-26 хиляди тона концентрат, а преди време, когато всичко се е правило на ръка, най-големият рандеман е бил 9000 и то не от един рудник, а от всичките сектори ", споделя екскурзоводът Неджми Еминов.
Не по-малко забавна е и „ Кристалната зала “ в музея на рудодобива. В него са изложени над 600 планински кристала, част от тях дарени от колекционер от града.
Най-големият кристал е с размери 80 на 60 сантиметра. Малко са местата в света, които могат да се похвалят с такива чудни форми на галенита и сфалерита. Кристалната зала в Мадан пази и представители от групата на ахатите, които с преливащите си линии радват окото на човек. Най-често срещаният минерал от карбонатите е калцитът, следен в най-различни кристални форми. Съдържанието на манган дефинира розовия цвят на манганокалцита и рядко срещания родохрозит. Богата е гамата от разновидности на най-разпространения в природата силикатен минерал – кварца. Красиви са кристалните групи от воднобистри разновидности на кварца. Многобройни са нюансите на друго оцветените кварцови кристали, лилав аметист, черен морион и опушен кварц.
В Музея по минно дело и рудодобив посетителите се срещат с археологически свидетелства от зората на рударството (XVI-XII в. прочие Хр.), с еволюцията на оръдията на подземния труд през вековете, с експонати на разнообразни руднични уреди. Във връзка с наличието на саксонски рудари по време на Второто българско царство (1300-1330 г.) съществува забавна легенда, изобразена върху особено пано в музея. Посетителят се среща с индустриализацията на минното дело през XX век, чак до най-модерните начини за добиване на руди на XXI век. Тук са експонирани предмети и снимки, документиращи значимостта и тежестта на миньорския труд.
Мадан - Рудното село, събирало търговците от Солун до Истанбул
Районът на Мадан е извънредно забавен, а съгласно следите в пещерите, в които е имало рудодобив, първите жители са били траките. В рудници в региона са открити маронейски монети от ІІ – І в.пр.н.е., по които можем да определим тяхната относителна античност, както и тасоски монети от IV-III век преди Христа. Всичко това свидетелства, че тук е имало живот и е добивана руда още през епохата на траките.
Най-интересна е пещерата „ Шаренка ”, кръстена на махалата в съседство. По размери тя е към 300-400кв.м., като има и към момента непроучени разклонения. Установено, е че пещерата е използванa като дом от траките през късно-желязната и през римската ера - от 6 век прочие Хр. до 6 в. след Хр. Уникалното за пещерата, е че с изключение на като дом, обитаващите я, са правили и рудодобив. За страдание античните леярни са унищожени от иманяри.
Пак по останките от остарялото рударство съдим, че рударската активност тук е била развита през всички столетия, с незначителни спирания, най-много през турското иго, въпреки че с идването си по тези земи турците в началото са дали мощен подтик на рудодобива. Предполага се, че от това време идва и самото име Мадан, което е от арабско-турската дума maden, означаващо “минерал, руда, рудник ”, непокътнато в по старите карти като Мадан кьой – “Рудно село ”. Думата “мадан ” има и друго значение. То е и название на дребна пещ за размразяване на метали – топилня. Нейният генезис е скандинавски, като и в този момент се употребява в някои северни страни (Швеция). Може би е наследена и заимствана от турците дума, защото по-късно след траките, към 1300-ната година тук се заселват саксонски рудари владеещи до съвършенство тази специалност.
Преданията описват, че Мадан претърпява своя подем преди 300-400 години. Той е огромен търговски център, в селището има 150 чарка, работилници и металолеярни, в които се създават сечива, съдове, клинци, мелници за кафе, оръжие. Маданските търговци са посрещани с респект в Солун, Гюморджина, Истанбул и по цялата Османска империя, а оръжието купували и българските въстаници. До Освобождението Мадан е пазарен център, където се разменяли артикули от разнообразни краища на Беломорието и Родопите.
Прочетете още
В родопското градче, което е център на рудодобива, от няколко години действа богат музей, а остарял рудник е трансфорат в туристическа атракция.
Входът на мина " Сполука " се намира в самия център на града и посетителите наложително поставят каска, с цел да влязат в подземния свят.
Тунелът в мината е дълъг 140 метра, прокарани са още две разсечки, едната - 10, другата - 11 метра. Прокаран е релсов път и всичкото съоръжение е настоящо, може да се пуснат копресори, елементи, револвери.
С влакче посетителите могат да стигнат до дъното на мината. Благодарение на екскурзовод те могат да научат какъв е животът на миньорите и по какъв начин се е добивала рудата преди век.
На входа туристите се доставят с защитни каски и миньорски лампи. Тук е положен релсов път, оборудван със стрелки и обходи за маневриране. По него се движи акумулаторен локомотив. Качени в камионетки, гостите се придвижват в тунела, с цел да опознаят тънкостите на миньорската специалност. Те следят забой, разнородни руднични уреди, отвесна шахта с рудничен двор и вентилационен комин. Цялото съоръжение е настоящо – и в този момент може да се пуснат компресорите, елементите, револверите. Видовете подпорно подсилване и крепежи, експонирани тук, се употребяват и в настоящите мини. В рудника-музей „ Сполука “ гостите срещат манекени на миньори, с които се показват другите подземни действия.
" Сега работят три рудника и към 900 индивида, а в разцвета на " Горубсо " през осемдесетте години, са работили над 14 000 души от цяла България, привлечени най-много от по-високото възнаграждение и по-ранното пенсиониране. Но огромна част от дейносттите към този момент са автоматизирани и в тях не взе участие човешка ръка. Сега миннодобивното дружество добива към 300-350 хиляди тона руда. След като се преработи, се получават към 25-26 хиляди тона концентрат, а преди време, когато всичко се е правило на ръка, най-големият рандеман е бил 9000 и то не от един рудник, а от всичките сектори ", споделя екскурзоводът Неджми Еминов.
Не по-малко забавна е и „ Кристалната зала “ в музея на рудодобива. В него са изложени над 600 планински кристала, част от тях дарени от колекционер от града.
Най-големият кристал е с размери 80 на 60 сантиметра. Малко са местата в света, които могат да се похвалят с такива чудни форми на галенита и сфалерита. Кристалната зала в Мадан пази и представители от групата на ахатите, които с преливащите си линии радват окото на човек. Най-често срещаният минерал от карбонатите е калцитът, следен в най-различни кристални форми. Съдържанието на манган дефинира розовия цвят на манганокалцита и рядко срещания родохрозит. Богата е гамата от разновидности на най-разпространения в природата силикатен минерал – кварца. Красиви са кристалните групи от воднобистри разновидности на кварца. Многобройни са нюансите на друго оцветените кварцови кристали, лилав аметист, черен морион и опушен кварц.
В Музея по минно дело и рудодобив посетителите се срещат с археологически свидетелства от зората на рударството (XVI-XII в. прочие Хр.), с еволюцията на оръдията на подземния труд през вековете, с експонати на разнообразни руднични уреди. Във връзка с наличието на саксонски рудари по време на Второто българско царство (1300-1330 г.) съществува забавна легенда, изобразена върху особено пано в музея. Посетителят се среща с индустриализацията на минното дело през XX век, чак до най-модерните начини за добиване на руди на XXI век. Тук са експонирани предмети и снимки, документиращи значимостта и тежестта на миньорския труд.
Мадан - Рудното село, събирало търговците от Солун до Истанбул
Районът на Мадан е извънредно забавен, а съгласно следите в пещерите, в които е имало рудодобив, първите жители са били траките. В рудници в региона са открити маронейски монети от ІІ – І в.пр.н.е., по които можем да определим тяхната относителна античност, както и тасоски монети от IV-III век преди Христа. Всичко това свидетелства, че тук е имало живот и е добивана руда още през епохата на траките.
Най-интересна е пещерата „ Шаренка ”, кръстена на махалата в съседство. По размери тя е към 300-400кв.м., като има и към момента непроучени разклонения. Установено, е че пещерата е използванa като дом от траките през късно-желязната и през римската ера - от 6 век прочие Хр. до 6 в. след Хр. Уникалното за пещерата, е че с изключение на като дом, обитаващите я, са правили и рудодобив. За страдание античните леярни са унищожени от иманяри.
Пак по останките от остарялото рударство съдим, че рударската активност тук е била развита през всички столетия, с незначителни спирания, най-много през турското иго, въпреки че с идването си по тези земи турците в началото са дали мощен подтик на рудодобива. Предполага се, че от това време идва и самото име Мадан, което е от арабско-турската дума maden, означаващо “минерал, руда, рудник ”, непокътнато в по старите карти като Мадан кьой – “Рудно село ”. Думата “мадан ” има и друго значение. То е и название на дребна пещ за размразяване на метали – топилня. Нейният генезис е скандинавски, като и в този момент се употребява в някои северни страни (Швеция). Може би е наследена и заимствана от турците дума, защото по-късно след траките, към 1300-ната година тук се заселват саксонски рудари владеещи до съвършенство тази специалност.
Преданията описват, че Мадан претърпява своя подем преди 300-400 години. Той е огромен търговски център, в селището има 150 чарка, работилници и металолеярни, в които се създават сечива, съдове, клинци, мелници за кафе, оръжие. Маданските търговци са посрещани с респект в Солун, Гюморджина, Истанбул и по цялата Османска империя, а оръжието купували и българските въстаници. До Освобождението Мадан е пазарен център, където се разменяли артикули от разнообразни краища на Беломорието и Родопите.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ